Кънчо Кашеров: И КАТО ФУТБОЛИСТ, И КАТО ЧОВЕК И КАТО ЛИЧНОСТ ИЗРАСНАХ БЛАГОДАРЕНИЕ НА МОИТЕ КОЛЕГИ

Наскоро бившият дефанзивен халф на Берое от 70-те и 80-те години Кънчо Кашеров чукна 70 лазарника. А футболните му спомени нямат край. 

"Сега съм треньор на подрастващи в клуб Атлетик. Във всяка една детска възраст има малчугани, които се развиват по-бързо и такива, които се развиват по-бавно. Важното е по какъв начин им се дава път за развитие. Аз си спомням като дойдох в Берое през 1973 година при мъжете. От 70-та съм при беройци, но заиграх в представителната им формация три години по-късно. В първите ми стъпки треньор на мъжкия отбор на Берое беше Христо Младенов. С Теньо Минчев бяхме станали европейски шампиони малко по-късно, като част от националния отбор на нашата възраст. Бяхме млади, а Христо Младенов ни налагаше и двамата в мъжкия отбор на Берое. В първите мачове не можех да се ориентирам и не знаех къде се намирам. Влизах от юношеска възраст в мъжкия отбор. Като човек и като, футболист, и като личност израснах благодарение на моите колеги. Това винаги съм го казвал. Имах честта да играя с Тодор Кръстев, с Христо Тодоров-Цуки, с Борис Киров, с Евгени Янчовски. Всички те навремето бяха идоли в Стара Загора. Спомням си, че като дойдох от Нова Загора в Стара Загора, на центъра до бившия ресторант "България" бяха градските тоалетни. Не можеш да минеш от хора. Викаха му Амонячният център. Загубим ли на собствен терен и да сме играли добре, не смеехме да минем през центъра. Живеех в общежитията долу до гарата и за да се добера до тях съм заобикалял чак от Чадър могила. Раздал съм се, но ми беше неудобно от хората, че съм загубил. Беше хубаво, че попаднах в среда, която изгради у мен манталитет на победител. Опитните ми съотборници, хем ме учеха на футбол, хем ме учеха на ред, на уважение към приятелите и към града. Стъпим ли на зеления терен обаче, там няма уважение. Всеки се бори за победата с позволени средства. Христо Тодоров-Цуки ми викаше: "По-добре майката на съперника ти да плаче, отколкото твоята. Брат ти да играе срещу тебе, пак няма да му простиш. Играехме за 20 лева премия. Тогава 20 лева бяха много. Учеха ни на ред и дисциплина. Борехме се страшно много. Това е животът".