ЧАСЪТ НА ФЕНА

Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.

Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.

Състезателна кариера

Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.

Треньорска кариера

Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).

Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.

Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.

В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.

Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.

Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.

„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми.  Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.

„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.

Днес повод да почерпи има бившият футболист и шампион с Берое, а за кратко и негов треньор – Илия Илиев.

Привлечен при зелено-белите през 79-а за заместник на загиналия в катастрофа Петко Бароков, Илия Илиев е в Стара Загора вече 47 години.

„Този факт ме кара вече да се чувствам старозагорец, въпреки че съм роден в Шумен. Дойдох в града на липите по настояване на бившия беройски ръководител Бончо Мерджанов. В кариерата ми съм имал две оферти да напусна Берое. Едната дойде от Черно море (Варна), другата от Локомотив (Пловдив), отказах ги, защото в Стара Загора ми харесва“.

„Гордея се, че и двамата ми синове Данаил и Здравко минаха през футбола. Сега внукът ми Радослав, който е син на Данаил продължава традицията. Тренира футбол в Берое с набор 2014 под ръководството на Иван Гаджев. Развива се добре. Левичар е. Пускат го  навсякъде – и като ляв бранител и като ляв външевн халф и като ляво крило.“ 

Илия Илиев никога няма да забрави шампионската за Берое 1986 година.

„Очаквахме титлата. Повярвахме в нея след победата над Етър с 2:1 като гости. Биолярите бяха наказани и ни приеха в Попово. Триумфът там ни убеди, че можем да грабнем най-ценния трофей в българския клубен футбол“.

На европейската сцена пък незабравими със зелено-белия екип остават сблъсъците срещу Ювентус за КНК.

Дългогодишният спортен журналист и любим глас на мнозина от „Радио Стара Загора“ Чавдар Златев все още не е загубил надежда, че любимият на поколения наши съграждани ПФК Берое  може да запази елитния си статут през този сезон.

„Ако обаче в клубът не настъпи кардинална промяна, свързана с наличието на средства, разплащане с футболистите и привличане на още един-двама офанзивни и разиграващи в центъра на терена състезатели, трудно ще оцелеем сред майсторите. С настоящите изяви и поведение на игрището, Берое не дава индикации, че ще оцелее в Първа лига дори под ръководството на добър наставник, какъвто безспорно е Хосу Урибе. Задачата му да помогне на зелено-белите да излязат на правилния път ще е много, много трудна“. 

„Разликата между Берое и 13-тото място, даващо право на бараж за оцеляване, не е чак толкова голяма. На теория беройци могат да останат в елита и догодина. До края на първенството им остават цели 11 мача.  А тези 4 от редовния сезон определям като не по-малко важни от плейофните сблъсъци. Всеки двубой и всяка точка ще са от значение за заралии и не бива да бъдат отписвани с лека ръка. Не е без значение с какъв актив ще влязат те в решителната плейофна фаза. С оглед сегашната подредба на тимовете, на Берое  в плейофите се очертават 3 домакинства и 4 гостувания и много трудна битка за спасение. Виждаме, че и съдийството не е на ниво. Едни отбори биват толерирани за сметка на други“.

Днес 41 години навършва бившият футболист и капитан на Берое Иво Иванов. Централният бранител е носил още екипите на Левски, Верея и Спартак (Варна). В момента е капитан на третодивизионния Розова долина. Работи и като тревньор на подрастващи в школата на казанлъчани.

Иво Иванов  е български  футболист , който играе като  централен защитник  за  Розова долина (Казанлък). Роден е на  11 март  1985  г.

В мъжкия тим на „Берое“ попада през 2003 година, когато отборът е поет от Аспарух Никодимов. Първата му поява със зелената фланелката в официална среща е на 23 август 2003 г. в гостуване на „Шумен“ в мач от Б група. Още през този сезон е номиниран в класацията „Юлиян Манзаров“ за най-проспериращ млад футболист.

Оттогава Иво Иванов е неизменно част от отбора на „Берое“. В началото на 2008 г. след като всички футболисти на Берое разтрогват договорите си с отбора, Иво Иванов преминава в Ботев Пловдив и води подготовка с тима около месец. Когато „Берое“ е възстановен, Иво Иванов се връща в отбора, заедно с друг бероец Жельо Желев.

Темата за съдбата на ПФК Берое вълнува почти всеки истински старозагорец. Не прави изключение от правилото и колегата от „Радио Стара Загора“ Десислав Тенев.

„Иска ми се и аз като наставника на зелено-белите Хосу Урибе да съм оптимист, че зелено-белите ще оцелеят в елита без бараж. Точковият актив на старозагорци обаче не е оптимистичен. Едно е да си бил близо до точка срещу Лудогорец в Разград или да вземеш такава срещу може би най-слабият в историята си Ботев в Пловдив, и съвсем друго е да печелиш мачовете срещу преките си конкуренти за оставане в групата на майсторите, Ако беройци не печелят двубоите си срещу тимовете от долната половина на таблицата, трудно ще изплуват до спасителния бряг. Срещу Славия допуснахме една от най-позорните си загуби в последните години, не само като резултат, но и като игра, после паднахме и в Добрич. В плейофите им предстоят само такива сблъсъци, а на мен ми изглежда, че те имат проблеми точно в тях. Берое се затруднява, когато е в ролята на фаворит. Имам все пак някаква надежда, че тимът ще се добере до бараж. На този етап подобен сценарий ми изглежда по вероятен за командата от стадиона под „Аязмото“ от директното оцеляване. Тази година изпадат директно цели 3 тима, а четвъртият играе плейоф. Берое е в най-слабото си състояние точно в сезона с намаляване на групата, което не е добре.“

Днес 72 години навършва капитанът на щампионския тим на Берое Теньо Минчев.

Теньо Минчев Тенев е бивш български футболист, дефанзивен полузащитник. Роден е в село Любеново, Старозагорско. Има 4 мача за „А“ националния отбор. Теньо Минчев е баща на Симеон Минчев.

Футболна кариера

Започва кариерата си в Енергетик (Гълъбово) (1970-1972). Дълги години играе за тима на Берое (1972-1984, 1985/пр.-1987). С отбора на Берое е шампион на България през 1986 (когато е и капитан на тима), бронзов медалист през 1972, финалист за Купата на Съветската армия през 1973, 1979 и 1980 и двукратен носител на Балканската клубна купа през 1983 и 1984 г. За Берое има 11 мача в евротурнирите (2 за КЕШ, 5 за КНК и 4 за купата на УЕФА).

През 1984 г. и през 1987-1988 носи екипа и на Локомотив (Стара Загора).

През 1986 г. интерес към него проявява тима на съветския Криля Советов (Куйбишев), но тогава на Берое предстои участие в Евротурнирите и клубът не се разделя с капитана си. Все пак през август 1988 г. председателят на областния спортен комитет в Куйбишев Владимир Заворин успява да договори трансфера на Минчев в Криля. Така Теньо става първият чуждестранен футболист в Съветското първенство. Първия си мач за новия клуб защитникът записва на 23 януари 1989 г. За 1 сезон записва 39 мача във всички турнири и отбелязва 2 гола. Скоро обаче прекратява кариерата си поради травми.

3-ти март е национален празник, но е и „черна“ дата в историята на ПФК Берое и на старозагорския футбол. На този ден, преди 7 лета, едва на 52-годишна възраст ни напусна сърцатият централен бранител на зелено-белите от 80-те и 90-те години Стойко Стойков, известен в града ни с прякора – Телето.

Той е капитан на зелено-белите при култовия им президент Атанас Атанасов – Кеби, когато поема и капитанската лента на заралии. Именно при варненския бизнесмен са най-хубавите спомени в спортната кариера на Стойко Стойков. Тя, в почти целия си вид, е преминала на стадиона под „Аязмото“. Единствено в сезон 94-95 защитникът преминава в Нефтохимик, без да остави трайна следа с екипа на бургазлии. 

Стойко Стойков е шампион с Берое през 86-та. Запитан приживе дали е участвал в уговорени мачове, играчът отговори лаконично: „Никога през живота си“.