ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА ЦЕЛЯТ ДА ИЗГРАДЯТ СТОЙНОСТНИ ХОРА И ДОБРИ СПОРТИСТИ
Марияна Димова
Наравно с Жельо Желев, Марияна Димова е сред основателите на волейболен клуб Берое 2016, съществуващ вече над десетилетие. Заедно с колегата й Иван Тасев са призвани да дават път на талантите на към голения волейбол. Марияна Димова работи с юношите на зелено-белите до 15 и до 17 години, а Иван Тасев е ангажиран с формацията при старшата възраст на тима – до 19 години.
Г-жо Димова колко момчета тренират в школата на ВК Берое 2016 и какво е нивото им?
– В клуба тренират около 80 деца. Нивото им е добро. Разбира се, че на всички ни се иска те да са с внушителни за нашия спорт физически данни и да са високи над 2 метра, но това е невъзможно. Имаме гарнитури в различните първенства за отделните възрастови групи, които са под шапката на родната волейболна федерация. Отборите, за които отговарям в Берое – при до 15 и до 17-годишните са още в регионалната фаза на първенствата. И двата тима са на второ място във временното класиране. Шампионатите обаче още не са официално подновени след зимната пауза. Ако запазим позициите си, ще се класираме за елиминационната фаза на национално ниво. Ние обаче сме Берое и амбицията ни е винаги и само за първото място. Понякога второто място е за предпочитане пред първата позиция, защото вкарва в по-лесен поток от конкуренти. Ние обаче не си правим тънки сметки и искаме да сме първи в регионалната надпревара.
В предния ни разговор споделихте, че Ви е трудно да намирате отбори за контроли, защото повечето тимове от близките на Стара Загора градове са далеч под нивото на Берое?
– Тази тенденция се запазва. Преди нова година, формацията ни при младшата възраст – до 17 години имаше само една проверка срещу Хебър (Пазарджик). Положението спаси поканата на колегите от ВК Сливен волей да се включим в организирания от тях през миналия октомври турнир при същата младшата възраст. Надпреварата позволи на децата ни да изиграят четири мача. След това взех инициативата в свои ръце и със съдействието на общината проведохме коледния турнир за Купата на Стара Загора. Получи се интересен турнир с оспорвани срещи. Подбрах близки до нивото на Берое опоненти – първенците на регионите Струма и Тракия и формацията на ВК Сливен волей, на които върнахме визитата за тяхната покана. Спечелихме турнира и сме доволни от нивото на срещите в него. Това обаче са единствените спаринги, които юношите ни при 17-годишните са играли преди предстоящите решителни сблъсъци на регионално и на национално ниво.
Как стои Берое спрямо опонентите от останалите големи волейболни центрове в България?
– С отборите от София трудно можем да се съревноваваме. В столицата тимовете са много. Играят всеки срещу всеки на разменено гостуване. Но за разлика от нас си спестяват тежките пътувания за мачовете. Двете формации на Берое – при 17 и при 19-годишните пътуваме съвместно, играем шампионатните си мачове извън Стара Загора в един и същи ден и всеки в своята възраст. Всичко при нас е свързано с пътувания – два пъти до Бургас за мачовете с местните Нефтохимик и Дея спорт, веднъж имаме визита до Кърджали, за сблъсък срещу тамошния Арда и до Сливен, където мерим сили срещу Сливен волей. Организационният процес за нас е по-тежък, отколкото при колегите от София. Добре е поне, че се готвим мач за мач. Първенството при 17-годишните се подновява на 2 февруари с гостуване на Нефтохимик. Лошото е че при 15-годишните сме изиграли само един шампионатен кръг преди нова година. След него отиваме директно на сблъсъци във финалната шестица на регионално ниво. Имаме много малко мачове, а гоним класиране в по-нататъшната фаза на първенствата на волейболната федерация.
Споменахте беройската гарнитура при 17-годишните. Има ли сред тях готови за старшата възраст, а защо не и за мъжкия волейбол?
– 17-годишните са във възраст, в която си мислят, че са готови за мъжкия волейбол. Сред тях има много таланти. Почти целият отбор е изграден от такива. Всеки от тях се бори за мястото си сред титулярите. Дали те са готови за мъжкия отбор ще разберем, когато заиграят трайно при юношите старша възраст. На всички ни е ясно, че преходът от юношеския до мъжкия волейбол е много тежък и труден. Не всички деца са способни да се справят с него. Длъжни сме обаче да ги съхраним и развием за високото спортно майсторство.
Има ли достатъчно волейболни таланти в Стара Загора?
– Да, разбира се. Във всеки набор на мъжкото направление има поне по един „нешлифован диамант“, който с правилна работа има потенциал след време да стане част от мъжкия отбор. Това е и основният приоритет пред мен и пред колегата Иван Тасев като основни треньори при подрастващите. На всеки наставник му се иска да има на разположение 12 много талантливи волейболисти, които да са без конкуренция в България. За съжаление това обаче невинаги се получава. Трябва да сме доволни и на малкото, с което ни се предоставя възможност да работим.
При „звездомания“ как „приземявате“ възпитаниците си?
– В такъв случай обяснявам на момчетата, че няколкото добри отигравания са твърде малко даден волейболист да се нарече добър.
А как преодолявате „болните“ родителски амбиции?
– С тях не може да се справи никой. В треньорската си кариера съм получавала много упреци от родители когато децата им са в игра по-рядко от желаното. Не съм била подлагана обаче на сериозна родителска агресия по темата. Винаги съм се стремяла да убедя родителите, че всеки състезател получава равен шанс за изява с останалите. Никого не толерирам или лансирам. Няма треньор, който ще търпи отборни загуби само и само някой, който не е на нужното ниво трябва да е на игрището. И обратно – никой уважаващ себе си наставник няма да пренебрегне даден талант като не му дава шанс за изява. Такъв треньор няма. Дано родителите, а и всички, които посещават мачовете на подрастващите и на мъжкия състав да са го разбрали. Титуляри са тези, които са се представили най-добре на тренировките през седмицата. При по-малките възрасти е малко по-различно. Често талантите имат много извънкласни занимания, а тренировките и спортът остават на заден план. За сметка на това има деца, които наваксват в развитието си с ежедневни тренировки и така компенсират първоначалната липса на талант. Постепенното им израстване във волейбола им дава заслужен шанс за по-често присъствие на игрището. Трудът трябва да се възнаграждава и никое дете не бива да се чувства сигурен титуляр. Всичко в спорта идва с много труд и тренировки.
Тук е моментът да благодарим на основния финансов благодетел на ВК Берое и управител на „РУДИН“ инж. Живко Желев за добрите условия за работа в тима на всички нива?
– Без неоценимата му помощ отборът едва ли би бил на толкова високо професионално ниво като материална и спортно-техническа база. Използвам случая да благодаря и на Жельо Желев, с когото преди близо десетилетие поставихме началото на проекта ВК Берое буквално от нулата. На старта най-важното за нас бе да селектираме деца. Тренирахме във физкултурния салон на 9-то ОУ. Постепенно възродихме старозагорския волейбол.
Вярвахте ли тогава, че клуб ще стигне до сегашното си високо ниво и до Efbet Супер Волей в мъжкия ни волейболен елит?
– В най-смелите си мисли съм вярвала, че в Стара Загора ще има някаква волейболна школа, но не съм очаквала толкова скоро да имаме отбор сред най-добрите в мъжкия ни волейбол. Още по-малко пък съм очаквала, че той може да е фактор вече трета година у нас.
Усеща ли се вече благотворното влияние на силния мъжки отбор и сред децата, трениращи волейбол?
Да. Каня всички волейболисти от представителния тим, в свободното си време да идват на тренировките на подрастващите. За децата е много важно да имат възможност да се докоснат до тях. Никой от мъжкия състав не е отказал на поканата ми. Сега селекцията на наставника Мирослав Живков е в много натоварен период от важни мачове от родния шампионат. Желая им да се преборят за медал. След края на първенството всички те идват да помагат в подготовката на малчуганите. Правят го Иван Латунов, Спас Байрев, Петър Каракашев, Велизар Чернокожев. Руси Желев много често е водил тренировки при подрастващите…. Никой от мъжете няма да ми откаже, да покаже на децата как трябва да се движат на терена и какви са спецификите в играта на отделните постове във волейбола.
Лесно ли се работи с деца. За кратко бяхте и старши треньор на мъжкия отбор?
– В мъжкия тим играят научени волейболисти, които не се нуждаят от подробни обяснения. Мъжкият отбор трябва само да го мотивираш. В онзи труден момент аз успях да го направя. С момчетата взаимно си повярвахме и си помогнахме. Тогава беше много важно да запазим елитния статут на мъжката формация на Берое. Бяхме ли го загубили, клубът може би щеше да тръгне в друга насока на развитие. С подрастващи е много трудно да се работи. Почти винаги трябва да си психолог и педагог. Налагало ми се дори да играя роли и да ги забавлявам в интерес на работата в тренировъчния процес. Случвало се е и да повиша тон. Състезателите обаче знаят, че всичко остава в залата и се забравя с края на тренировката. Каквото и да направя или да им кажа, е защото искам да станат добри хора и качествени волейболисти.
На ниво ли са съдиите в първенствата на подрастващите?
– Да. Нямам проблеми с тях. Не играе ли отборът ни, няма как да търсим причините за това при съдиите. Те често са фактор. Преди две години на мен и на Иван Тасев ни се случи да бъдем ощетени и за две грешно отсъдени точки в наша вреда не попаднахме в по-лесния поток на директната елиминация в нашия регион при юношите старша възраст. Но това е част от спорта. Ако състезателите ни са по-категорични в отиграванията си, няма да имат никакъв проблем по пътя към победата. Стремим се да ги научим точно на това. Разбира се в спорта и психиката е определяща за крайния триумф. Не бива обаче да си „измиваме“ ръцете с реферите при неуспехи.
Успявате ли своята амбиция за победа да придадете на възпитаниците си?
– Не обичам да губя. Много бих се радвала, ако трудът ни с Иван Тасев се увенчае с успех и вземем медал при подрастващите. На крачка сме от това да го постигнем. Миналата година бяхме близо до попадането във финалната четворка на държавно ниво. Три точки не ни достигнаха да победим столичния ВК Люлин и загубихме с 3:2 гейма в Стара Загора. Бяхме ли се наложили над софиянци, щяхме да влезем в тройката на България при 15-годишните.
Мъжкият отбор се радва на добра посещаемост. Така ли е и при мачовете на подрастващите?
– Много родители наблюдават на живо мачовете на подрастващите. Често пътуват с отборите и при гостуванията. Предстои ни визита на Нефтохимик в Бургас в шампионатите на 17 и на 19-годишните. Очаквам да има старозагорска публика в залата във втория ни по големина морски град.
Очакванията Ви от сблъсъците срещу Нефтохимик?
– И при младшата, и при старшата възраст трябва да победим с по 3:0 гейма. Познавам качествата на децата ни, затова съм толкова голям оптимист. Очаквам да има повече старозагорска публика в залата, отколкото домакинска такава. С юношите младша възраст след това ни предстои тежко гостуване срещу Арда. Имаме да си връщаме на кърджалийци за загубата с 3:1 гейма по-рано през сезона в Стара Загора. За нас е важно да сме на едно от първите две места на регионално ниво. Класираме ли се напред, ще си проличи реалното състояние на отбора ни при 17-годишните.
Ще можете ли да влезете в оптимална форма до тогава?
– Скоро ще започне вторият полусезон на първенството. Първият беше по-лежерен. Но във втория предстои поредица от квалификации в сгъстен цикъл.
Къде виждате двата си отбора в крайното класиране?
– Ако с 15-годишните успеем да се класираме сред 12-те най-добри отбори в България, ще е голям успех. В тази формация само Ивайло Колев е роден през 2010-та. Той е в националния тим при под 16-годишните. Другите момчета в тази гарнитура на Берое са родени през 2011-та и 2012-та. Играят срещу по-големите. Ще търсим успехи от тях след 1-2 години. При 17-годишните амбициите ми са да сме сред финалистите. Дай Боже да намерим място във финалната четворка на България. Още по-смелите ми очаквания са за медал. Имаме много силен отбор и при юношите старша възраст. Задължително е да сме сред призьорите в тази възраст на края на сезона. През миналата година нелепа контузия на звездата ни Жасмин Величков ни лиши от това. Пожелавам здраве на състезателите и повече медали в края на шампионатите на всички фронтове.

ВОЛЕЙБОЛНИТЕ БЕРОЙЦИ ПРИКЛЮЧИХА СЪС СЕЛЕКЦИЯТА, ВЗЕХА МНОГООБЕЩАВАЩ ТАЛАНТ
ВОЛЕЙБОЛНИТЕ БЕРОЙЦИ ПРИКЛЮЧИХА СЪС СЕЛЕКЦИЯТА, ВЗЕХА МНОГООБЕЩАВАЩ ТАЛАНТЖивко Желев "Давам висока оценка на представянето на мъжкия ни национален отбор във Волейболната лига на нациите“, коментира председателят на Националната ни волейболна лига при...
ВОЛЕЙБОЛНИТЕ БЕРОЙЦИ ИСКАТ ТИТЛАТА
ВОЛЕЙБОЛНИТЕ БЕРОЙЦИ ИСКАТ ТИТЛАТАЖивко Желев „Селекцията на ВК Берое 2016 при мъжете е приключена на 99%. Остава само да уточним последните детайли по преминаването при нас на български поливалентен играч“, коментира президентът на...
СТАРОЗАГОРЕЦ ОТНОВО Е ВОЛЕЙБОЛЕН НАЦИОНАЛ
СТАРОЗАГОРЕЦ ОТНОВО Е ВОЛЕЙБОЛЕН НАЦИОНАЛРуси Желев Джанлоренцо Бленждини, старши треньорът на мъжкия национален отбор на България, обяви 14-те състезатели за турнира от втората седмица на Волейболната лига на нациите в Бургас от 25 до 29 юни. ...