Теньо Минчев

    Теньо Минчев е бивш футболист, изявяащ се като защитник и дефанзивен полузащитник. Роден е в село Любеново, Старозагорско. Има 4 мача за „А“ националния отбор. Теньо Минчев е баща на Симеон Минчев, също играл за Берое.

Футболна кариера

          Започва кариерата си в Енергетик (Гълъбово) (1970-1972).

     Дълги години играе за тима на Берое (1972-1984, 1985/пр.-1987). С отбора на Берое е шампион на България през 1986 (когато е и капитан на тима), бронзов медалист през 1972, финалист за Купата на Съветската армия през 1973, 1979 и 1980 и двукратен носител на Балканската клубна купа през 1983 и 1984 г.

           За Берое има 11 мача в евротурнирите (2 за КЕШ, 5 за КНК и 4 за купата на УЕФА).

          През 1984 г. и през 1987-1988 носи екипа и на Локомотив (Стара Загора).

         През 1986 г. интерес към него проявява тима на съветския Криля Советов (Куйбишев), но тогава на Берое предстои участие в Евротурнирите и клубът не се разделя с капитана си. Все пак през август 1988 г. председателят на областния спортен комитет в Куйбишев Владимир Заворин успява да договори трансфера на Минчев в Криля. Така Теньо става първият чуждестранен футболист в Съветското първенство. Първия си мач за новия клуб защитникът записва на 23 януари 1989 г. За 1 сезон записва 39 мача във всички турнири и отбелязва 2 гола. Скоро обаче прекратява кариерата си поради травми.

Треньорска кариера

         Бивш треньор на Локомотив (Стара Загора), Розова долина, Берое, Тракия (Коларово) и Тунджа (Ягода). Преподава в Руската гимназия в Стара Загора. Почетен председател е на клуба на ветераните на ПФК Берое. Капитан е на шампионския тим на зелено-белите през 86-та.

          Днес капитанът на футболните беройци от 86-та Теньо Минчев празнува рожден ден. Той навършва 71 години. 

     "Теньо Минчев капитанът, стълб в нашата отбрана", гласеше популярен рефрен на зелено-бялата агитка от миналото.

      "Запалих се по футбпла гонейки топката из поляните в родното ми село- Любеново- Община Раднево. Тогава изобщо не съм вярвал, че ще стана шампион на България и ще стигна до международната сцена", каза Теньо Минчев, играл с беройския екип срещу грандове като Ювентус и Динамо (Киев). 

    "Преди шампионския сезон никой не ни беше поставил за цел да триумфираме с титлата. Ние повярвахме, че можем да го сторим след победата ни над Етър в Попово, заради наказанието на болярите с лишаване от домакинство. Мобилизирахме се и успяхме. Много приказки се изприказваха за загубата ни от основния ни конкурент Ботев (тогава Тракия) в Пловдив с 8:1. Истината е, че много футболисти от отбора ни получиха хранително натравяне преди двубоя, а и съдията им даде няколко дузпи и извади червени картони на наши играчи. За титлата ни дадоха малка парична премия, две щайги с грозде, чифт маратонки и плат за костюм.

    Ботев се ползваше с облаги от футболната федерация, гарантирани от нейния председател и  техен привърженик Иван Щпатов. Те бяха военен отбор и можеха да разчитат на подкрепата на другите силни военни отбори у нас по онова време - ЦСКА, Славия, Сливен, Черно море и Ботев (Враца). Играчите им, на които им предстоеше отбиване на военна служба бяха освободени, а нашите футболисти Радко Калайджиев и Кольо Ганев тогава ги прибраха в казармата. Изобщо, не бяхме равнопоставени с "канарчетата" в борбата за титлата. Хубавото е обаче, че в крайна сметка ние я спечелихме и успяхме да зарадваме цяла Стара Загора", отбеляза славният капитан.