Румен Брънеков: МНОГО ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ СА ИСКАЛИ ДА НИ УЧАТ НА ФУТБОЛ, ТЕ ОБАЧЕ НЕ ЗНАЯТ КАК СТОИ ФУТБОЛНА ОБУВКА НА ЧОВЕШКИ КРАК
Румен Брънеков
Легендата на старозагорския детско-юношески футбол Румен Брънеков над десетилетие живее в София. Как той вижда развитието на най-популярната игра у нас и на Берое, научете от интервюто му пред Зара спорт.
„От много време не гледам мачовете от българския клубен футбол на стадиона. Отношенията в най-популярната игра у нас са ми много неприятни. Само псувни, обиди, никакво уважение към околните и към съперника. Гледам Берое само по телевизията. Тимът на моменти играе добре. Не мога да се оплача от видяното. Друго е обаче да знаеш, че ти си създал децата. Видял си ги как растат пред очите ти и играят. С чужденците е друго. Работата не става. Явно с децата в школите не се работи правилно. Ние българите, сме лошо племе. Гледаме само да обидим човека срещу себе си. Вместо да се радваме на чудото, което направи Карлос Насар в щангите, ние се ровим около глупостите в личния му живот. Търсим интригите, вместо да се радваме на големите ни световни спортни успехи. Носят ни ги Карлос Насар, художествените ни гимнастички и националите ни в мъжкия волейбол. Те правят чудеса. Ние, вместо да се радваме на това, плюем върху всичко.“
Румен Брънеков даде своето обяснение, защо е толкова слаб отборът на страната ни в мъжкия футбол.
„Гледах домакинската ни световна квалификация срещу Турция. Като ни вкараха първия гол, преместих на друг канал и се загледах как играят другите отбори. Върнах се после към нашия двубой. Радвам се, резултатът изравнен. Обнадеждих се. Първото полувреме криво-ляво стояхме добре. В отбора ни обаче има незрялост. Почват да играят правилно, мисленето в главите им обаче го няма. На състезателите им липсва тънкостта във футбола. Само с тичане, футбол не се играе. За него трябва и мисъл. Нея обаче не можем да я налеем в главите на футболистите. Футболът е прост спорт, но за умни хора. Футболът могат да го практикуват всички. На най-високото му ниво, в неговата есенция, трябва да се изявяват умни и разбрани момчета. Те трябва да живеят с футбола. Да са осъзнали, че той ще им донесе бъдеще. Аз не получавах разрешение от баща ми да стъпвам на стадиона. Даде ми го едва, когато влязох в мъжкия състав на Берое. Сегашните не желаят да има футбол. Щом борците взеха да ни бъзикат, че сме по-прости от тях, значи сме стигнали дъното. На мен на времето ми се подиграваха, че съм влязъл в спортното училище. После завърших и ВИФ. Оказа се, че съм бил прав в избора си. В България трябва да осъзнаем какво значи спортът. Неслучайно у нас има спортно министерство. Спортът е голяма работа. В другите държави хората цял живот живеят със спорта, а ние го подценяваме. Затова държави, които се учеха на спорт от нас ни задминаха, а стадионите ни са празни“.
Румен Брънеков дава своята рецепта за изход от кризата във футбола ни.
„Сами се перчим един на друг. В коментарното студио на мача ни срещу Турция и Вили Вуцов, и Гошо Гинчев се мъчеха да намереят положителни думи за отбора ни. И те самите не са убедени вътрешно, че могат да намерят нещо положително в изявите на националите ни. Нещо крият в себе си и в думите си. Това е страшно неприятно. И двамата бяха много добри спортисти. Вили Вуцов го харесвам и като треньор. Малко по-темпераментен е, но живее със спорта. Покрай баща си, пострада и той. Баща му беше с хайлайфа на София, покрай приятелството му с Иван Славков. Иван Вуцов беше добър футболист и добър национален селекционер. Не му достигнаха някои неща. Но още по негово време имахме добри футболисти. Ако някой се беше захванал с тях по правилния начин, да ги изведе на правилния път, още тогава България щеше да има големи успехи във футбола“.
„Изходът сега за най-популярния спорт у нас ли? Изходът е хората, които дават работа във футбола, да не се месят в спорта. Правеха го преди демокрацията, правят го и днес. И аз като съм бил треньор в Берое разни партийни величия са ми казвали, че не моя милост, а те определят стартовия състав. И съм си хващал шапката. Много са причините да не остана трайно в мъжкия футбол. Много партийни величия са влизали в съблекалнята да ни учат на футбол. Те обаче не знаят как стои футболна обувка на човешки крак“.
„Аз се върнах в детско-юношеския футбол на края на кариерата си, защото знам, че там ми е силата и там мога да съм полезен. След като с Гошко Белчев ни изгониха като треньори на мъжкия отбор на Берое, в началото на 80-те, Петко Петков ме върна като наставник на дублиращия тим, вместо Тодор Кръстев. А бяха ме освободили точно от там, малко преди това. Във футбола се месят хора, които хабер си нямат от него. Треньорите в школите пък тренират децата, сякаш са мъже. Момчетата са готови за мъжки футбол след 16-тата си годишнина. Тогава осъзнават като мъже, че във футболът е бъдещето им. Много талати са си отишли, защото са се плъзнали по съблазните на живота. Други пък рано си повярваха, че са големи футболисти и навириха нос. Футболът не е само тренировки. Старши треньорът е този, който трябва да предаде на възпитаниците си, че той е есенцията на живота“.
ЧОВЕКЪТ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЪРМАНЦИ ДО ОМАН
Днес 82 години навършва бившият футболист и треньор на Берое Иван Вутов. След края не ерата Кеби под „Аязмото“, той вади лични пари, за финансовото оцеляване на зелено-белите. Наздраве, да илядиш, бате Иване.
Иван Тасев Вутов (роден на 19 март 1944 г.) е български футболист и впоследствие треньор по футбол.
Състезателна кариера
Юноша е на Локомотив (Мездра). Играе като полузащитник в Миньор (Перник) от 1962 до 1964 г., Берое от 1964 до 1966 и от 1969 до 1974. През 1967 г. играе в Левски, а от 1967 до 1969 в Черноморец. Има 185 мача в А група. Вутов е „Заслужил майстор на спорта“ от 1973 г.
Треньорска кариера
Треньор на Нефтохимик (Бургас), а от 1992 до 1993 г. е начело на „Левски“, с който става шампион на България през 1993 г. и носител на купата през 1992 г. По-късно е национален селекционер на Буркина Фасо, както и консултант на „Нефтохимик“. Бил е начело на Берое, Розова долина, Чирпан, Черноморец, младежкия национален отбор на България, „Олимпик“ (Тунис), „Сову клуб дьо Бахам“ (Камерун), Миньор (Раднево), както и технически директор на „Берое“. Бил е треньор на тимът от югоизточната В група Странджа-Металург (Средец). Последната месторабота на опитния специалист е Клуб Сур от Оман, като с него той спечели купата на страната. На 26 март 2019 г. поема Верея (Стара Загора).
ЕДИН ТАЛАНТ ПРАЗНУВА ДНЕС
Днес наздравици за здраве и дълголетие вдига и талантливата баскетболистка на Берое Деана Стояновска.
Родената в Силистра млада чаровна дама е една от най-перспективните състезателки в редиците на зелено-белите, за което говори и фактът, че тя получава чести повиквателни от националния селекционер Таня Гатева за участие в държавния тим при жените.
В кариерата си Деана е играла и в шампионата на Чехия и по собствените й думи там е натрупала сериозен опит, който и е полезен и до сега.
Екипът на Зара спорт и желае здраве и дълголетие. Вярваме, че големите успехи в нейната кариера тепърва предстоят. Желаем на нея и на съотборничките й победа в съботното шампионатно домакинство срещу тима на Монтана и триумф с шампионската титла на края.
Васил Драголов: КЪДЕТО И ДА СЪМ С УДОВОЛСТВИЕ СЕ ВРЪЩАМ В СТАРА ЗАГОРА
Тежки наздравици за рождения си ден днес трябва да вдигне бившият футболист и някогашен изпълнителен директор на Берое Васил Драголов. С неговия гол в началните минути във вратата на Славия, пазена от Антонио Ананиев, беройци побеждават „белите“, за да триумфират с шампионската титла през 86-а.
„Заслужено грабнахме титлата тогава. Повярвахме, че можем да я вземем след победата ни над Етър в Попово с 2:1. Болярите бяха корав опонент и бяха наказани да ни посрещнат извън Велико Търново в този двубой. Подчинихме ги и това ни даде криле да станем шампиони. Радостта в очите на старозагорци след последния съдийски сигнал на двубоя ни срещу Славия е още пред очите ми. Хората бяха буквално полудели от радост. Тогава имах малък лек автомобил Лада. Бях на градския площад с него, а вътре освен мен бяха още съпругата и двамата ми синове, а събралото се множество вдигна автомобила във въздуха и го понесе из площада. После заминах с националния отбор за участие на Световното първенство в Мексико“.
„Роден съм в Катуница. В Берое дойдох през 1980 година, като възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, по настояване на тогавашния беройски ръководител Бончо Мерджанов. Професионалният ми път във футбола ме отведе на много места у нас и по света“.
