ПЕТЬО ВИНКОВ, ПЕТЬО, АЛЕ!
Петко Винков
Днес рожден ден празнува един от последните големи любимци на беройската футболна публика – Петко Винков.
„Петьо Винков, Петьо, але“, е рефрен, който малко хора вече помнят. Още по-малко хора го знаят, но той е част от славния репертоар на истинския зелено-бял запалянко.
Сърцатият бивш десен бранител е родом от гурковското село Паничерево. Любопитен факт за него е, че спортният му път започва с борба.
„Бях в пети клас и вече една година тренирах на тепиха в родното ми село. Участвах в две състезания и явно съм впечатлил с изявите си, защото още като шестокласник ме поискаха в старозагорското Спортно училище „Тодор Каблешков“. Отидох там в дисциплината класическа борба при доказания специалист Петър Манев. Започнах от най-леката категория – 28 кг. Имах обаче много успехи. Постоянно редувах първо и второ място. Имам общо 16 медала като борец – 7 златни, 8 сребърни и 1 бронзов. Искарах в борбата общо 5 години. Имам и шампионска титла на България, като деветокласаник, в категория до 42 кг“.
„Аз обаче от малък съм запален по футбола. Няма как да е иначе. Паничерево е футболно село с богати традиции в този спорт. Освен мен от там са още бившият защитник на столичния Левски Иван Василев – Сусето, Георги Хашев и братовчед ми Иван Винков – Бекъма. Футболът ме влечеше наравно с борбата. И двата спорта ми се отдаваха. Още като бях 8-9-и клас разбрах, че и футболът ми е тръпка. Даже често сме играли мачове- борци срещу футболисти. Два пъти ние – масторите на тепиха, победихме тези на коженото кълбо. Не ги жалехме. Независимо дали се играеше с или без засади. В онези времена треньор на футболния Берое в моята възраст, набор 73 беше Иван Георгиев. Бате Шампо много ме искаше в състава си. Колегата му Петър Манев обаче не ме пускаше да се прехвърля във футбола. Бях шампион, носех медали. Как можеше някой да ме изтърве с лека ръка“, спомня си Петко Винков.
Страстта към футбола обаче надделява.
„Още преди да завърша Спортното училище, бях решил, че направя ли го, непременно ще се оттдам на царя на спортовете. Започнах в казармата, във военния отбор Армеец (Сливен). След отбиване на военната си служба бях за около месец в тима на Бенковски (Николаево). Оттам ме пратиха на проби в Локомотив (Стара Загора). Старши треньор на отбора тогава беше легендата Иван Танев. Той много ме хареса и заиграх при червено-черните в Югоизточната „В“ група. В третия ешелон, после носех и екипа на Свиленград. При митничарите изкарах около половин година.
„В края на 90-те се озовах сред професионалистите в Берое, които бяха част от „Б“ група. След като зелено-белите се свлякоха сред аматьорите, Станислав Танев ме взе в Олимпик (Галата). Останах там близо две години и половина. След това Олимпик стана част от елита и с други мои съотборници ни преотстъпиха в „Б“ група на Янтра (Габрово) в „Б“ група. Играл съм и за Ботев (Враца).
„После Берое и Олимпик се обединиха, през лятото на 99-а, в „А“ група. Върнах се в Стара Загора. Играл съм за почти всички отбори от града, които направиха име в последните години – Берое, Локомотив, Верея и Левски-Хюндай. Берое обаче ми е на сърцето. Имам стотина мача в елита със „зелената“ фланелка. Никога няма да забравя първия ни мач и победата ни над пловдивския Ботев с 5:2 под „Аязмото“. Стадионът беше препълнен. Градът беше зажаднял за футбол, след изгнанието сред аматьорите. Като видях претъпканите от терена трибуни си казах: „Тази невероятна публика заслужава много. Трябва да направим всичко възможно и да я зарадваме“. Феновете на Берое винаги са ме уважавали и обичали, защото се раздавах с всички сили за клуба. И до днес съм свързан с него.
„Играя при формацията на ветераните. Поритваме, забавляваме се, разнасяме славата на Берое у нас и по света“.
А колко сърцат беше Винков ли? Той игра в един мач на Берое срещу Литекс с гипс на ръката. Пробва и късмета си в аматьорските дивизии на Гърция. За него обаче Берое винаги ще е безспорният номер 1 във футболно отношение.
ИЛИАН ИЛИЕВ – ВАРНЕНСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ
Днес 58 навършва един от най-успешните треньори в най-новата история на ПФК Берое Илиан Илиев.
През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата за треньор номер 1 на България за сезон 2009 – 2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.
След триумфа с първата във витрината на беройци купа на България, Илиан Илиев изведе беройци до първата им турнирна изява на стария континент през 21 век. Съперникът за Лига Европа е австрийският гранд Рапид (Виена). Преди сблъсъците Берое е раздиран от вътрешни проблеми, а варненският му наставник се прибира в морската столица. Връща се по-късно под „Аязмото“ и сглобява бързо нов отбор само от българи. Тази команда е принудена да приеме коравия Рапид в първи мач от общия им дуел на „Герена“, защото стадионът в Стара Загора не отговаря на европейските изисквания. Селекцията на заралии е експериментална, но подкрепяна от над 5 000 верни свои привърженици стига до бойко реми- 1:1,а попадението за символичните домакини е дело на централния нападател Владислав Златинов.
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ФЕН НА БАЙЕРН (МЮНХЕН)
От повече от седмица светът е в плен на първенството на планетата по футбол. Така е и за директора на Областна дирекция „Земеделие“ Камен Кършибрадов, който е отявлен привърженик на немския национален отбор и на баварския колос Байерн (Мюнхен).
„Гръмката победа на Германия над Кюрасао със 7:1 не ме заблуждава. Успехът е убедителен, но той не беше постигнат срещу сериозен опонент. Всеки голям триумф обаче носи радост на феновете. Особено, когато е постигнат на най-големия футболен форум, какъвто е световното първенството, той се помни дълго и остава за вечни времена“, откровен е Камен Кършибрадов.
По думите му резултатът 7:1 е леко историческо намигване за друга стряскаща победа на германците със същото голово изражение, но над Бразилия, на полуфинала на световния шампионат през 2014-а, на който именно кариоките са домакини.
„За Германия целта на всеки форум винаги е участие във финала. Ни повече, ни по-малко. Единственото слабо звено в сегашната формация на Бундестима е липсата на изявен централен нападател“.
ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75
Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.
Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.
Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.
Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.
Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.
Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.
