България има огромни традиции в борбата - спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров - борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.

Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим

Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.

През 1956 г., когато е на 21 години, Динко прави олимпийския си дебют в Мелбърн. Още там той показва потенциала си, но не успява да го разгърне докрай заради липсата на достатъчно опит. През същата година българинът печели и сребърен медал от Световната купа в Истанбул. В следващите четири години Петров се фокусира изцяло върху това да се завърне на олимпийската сцена и да спечели медал.

Динко не допуска загуба в Рим, но е класиран трети 

В предолимпийската година Динко Петров става балкански шампион, а през 1960-та отива в Рим и остава непобеден във всяка една от схватките. Той записва три поредни победи, а после в две срещи завършва наравно с опонентите си. Макар и да не допуска загуба, Петров в крайна сметка е класиран на трето място - след Каравеев от СССР и Чернея от Румъния, тъй като е с повече наказателни точки. Така той става един от шестимата българи, спечелили медал в борбата от Игрите в Рим.

Петров печели и световен бронз

Динко Петров продължава с борбата и след Олимпиадата в Рим, като през 1962-ра завършва четвърти на Световното първенство в Толедо. Година по-късно успява да вземе бронз и от световно първенство - това в Хелзингборг, Швеция. Това е и последният голям успех в кариерата му в борбата. По-късно Петров, който като състезател се слави с разнообразна техника от стойка и партер, предава опита си като треньор на деца, младежи и мъже.

Петров е удостоен със званията "Заслужил майстор на спорта" и "Заслужил треньор на Република България". Той напуска този свят на 17 декември 2007 г. след тежко заболяване. От 2009-та в негова памет се провежда открит турнир по свободна и класическа борба в Стара Загора, носещ неговото име. Динко Петров несъмнено е сред имената, оставили незаличима следа в историята на българската борба.