ОТ БОРЦОВАТА ШКОЛА В СТАРА ЗАГОРА ДО ОЛИМПИЙСКИ ТРИУМФ В РИМ: НЕПОБЕДЕНИЯТ БРОНЗОВ МЕДАЛИСТ ОТ ОЛИМПИАДАТА 1960
Динко Петров
България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.
Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим
Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.
През 1956 г., когато е на 21 години, Динко прави олимпийския си дебют в Мелбърн. Още там той показва потенциала си, но не успява да го разгърне докрай заради липсата на достатъчно опит. През същата година българинът печели и сребърен медал от Световната купа в Истанбул. В следващите четири години Петров се фокусира изцяло върху това да се завърне на олимпийската сцена и да спечели медал.
Динко не допуска загуба в Рим, но е класиран трети
В предолимпийската година Динко Петров става балкански шампион, а през 1960-та отива в Рим и остава непобеден във всяка една от схватките. Той записва три поредни победи, а после в две срещи завършва наравно с опонентите си. Макар и да не допуска загуба, Петров в крайна сметка е класиран на трето място – след Каравеев от СССР и Чернея от Румъния, тъй като е с повече наказателни точки. Така той става един от шестимата българи, спечелили медал в борбата от Игрите в Рим.
Петров печели и световен бронз
Динко Петров продължава с борбата и след Олимпиадата в Рим, като през 1962-ра завършва четвърти на Световното първенство в Толедо. Година по-късно успява да вземе бронз и от световно първенство – това в Хелзингборг, Швеция. Това е и последният голям успех в кариерата му в борбата. По-късно Петров, който като състезател се слави с разнообразна техника от стойка и партер, предава опита си като треньор на деца, младежи и мъже.
Петров е удостоен със званията „Заслужил майстор на спорта“ и „Заслужил треньор на Република България“. Той напуска този свят на 17 декември 2007 г. след тежко заболяване. От 2009-та в негова памет се провежда открит турнир по свободна и класическа борба в Стара Загора, носещ неговото име. Динко Петров несъмнено е сред имената, оставили незаличима следа в историята на българската борба.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
ДАНЧО МИТЕВ: БЕРОЕ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.
Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.
ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ГОЛОВОТО ТОРПЕДО НА БЕРОЕ
Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.
Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.
Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.
За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.
Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.
СТАНИСЛАВ ТАНЕВ: ДАНО БЕРОЕ ДА ОСТАНЕ В ЕЛИТА, ТО СИ Е ВАЖНО ЗА СТАРА ЗАГОРА
Станислав Танев (Сашо Камилата) отбелязва днес своята 60-годишнина.
Припомняме, че той в края на миналия век, заедно с Боян Станков, Филип Данаилов и тогавашният президент на БФС Иван Славков-Батето върнаха ФК Берое в елита след продължило няколко сезона мизерстване из аматьорските групи.
По онова време Сашо и Страхил Димчев ръководят Олимпик (Галата), който по-късно се мести в Тетевен и става част от родната „А“ група. Задържа се там само един сезон и изпада във втория ешелон.
Станислав е роден в Стара Загора и му е ясно, че докато се състезава от името на Тетевен, на Олимпик ще му е трудно да се задържи в групата на майсторите. Мечтата му е да премести тима на старозагорска земя, но не успява. Това обаче не го отказва. На следващия сезон Олимпик пак придобива елитен статут и се завръща в него под името Олимпик-Берое. Сезонът е 1999-2000.
