вторник, 07 април 2026 г.
Борис Киров: ГОРД СЪМ, ЧЕ ОТ БЛИЗО 200 ГОЛА НА ПЕТКОВ, 100 СА ДОШЛИ СЛЕД МОИ АСИСТЕНЦИИ
Борис Киров
Днес 81 години навършва славният ветеран на Берое Борис Киров-Бате Боре.
„На моите години искам само здраве, нищо друго. Запалих се по футбола на улицата, гонейки парцалената топка“, разказва Борис Киров.
„Дойдох в Берое от отбора на Горубсо (Мадан) през 1966-а. Старозагорци вече се бяха утвърдили в елита като водещ отбор с Янчо Димитров, Петър Жеков, Петко Петков, Георги Белчев и други. Аз бях голям майстор на финта. Развинтвал съм бившият национал и футболист на Левски Стефан Аладжов в сблъсъците ни срещу „сините“. В един мач дори преодолях почти целия отбор на противника, а вратарят ни Тодор Кръстев ми вика: „Боре, ела при мен, защото само мен не си финтирал, бе. Незабравимите ми мачове с Берое не са един или два. Разбира се дуела ни срещу Атлетик (Билбао) в осминафинала за КНК през 73-74-та няма как да го забравя. Първият мач ги разгромихме с убедителното 3:0, а на реванша, след геройства на Тодор Кръстев, загубихме само с 1:0 и отстранихме славния баски отбор".
А голът, който Киров ще си спомня винаги?
„Още в първия си сезон за Берое се разписах срещу ЦСКА. Вървяхме към равенство - 3:3. С мое попадение обаче стигнахме до успеха и крайният резултат 4:3 под „Аязмото“. Това беше и първият ми гол с беройската фланелка. Ако пък ме питате на кой треньор съм най-благодарен, то отговорът ми без колебание е един - Христо Младенов. Под негово ръководство имам 4 мача в националния отбор. Дебютирах за държавния тим срещу Кипър. Бях в групата срещу Северна Ирландия. Играх още срещу Италия и СССР. Имам четири победи с националния екип".
А любимия партньор на терена ми е легендарният голмайстор на Берое за всички времена Петко Петков.
„По негови собствени думи, от близо 200 гола, които има за Берое, за 100 съм му асистирал аз. Като дойдох в Берое трябваше да се конкурирам за място на крилото с друга зелено-бяла легенда - Янчо Димитров. Как да изместиш такъв майстор от титулярния състав? Та, докато Янчо играеше в Берое, аз трябваше да се преместя в средата на терена под номер 6, ако искам да съм сред титулярните единадесет. Ако пък той не беше отишъл в Славия, сигурно трудно щях да запиша толкова много мачове за Берое или пък щях да си остана в средата на игрището, като полузащитник".
Освен добър футболист Борис Киров е и добър треньор на подрастващи. Доскоро той беше и успешен скаут в школата на Берое.
„Сигурно мога да изброя имената на поне 14 свои възпитаници, на които съм дал път, а те са се наложили в елитния ни футбол. Сега по отборите ни почти няма българи. То е въпрос на клубна политика. Не може в последното домакинство на Берое срещу ЦСКА единствените българи на терена да са тримата съдии.
Борето Киров си пожела Берое да запази елитния си статут.
„Ще бъде много трудно, но не е невъзможно“, не губи оптимизма си той.
Няма мое, няма твое – целият свят е „Берое“!
Имаме сърца на герои – бият само, само за „Берое“!
В мене бият две сърца! Две сърца – едното мое и едно за „Берое“!
ПОРЕДНА ЗЕЛЕНО-БЯЛА ХУБАВА ИНИЦИАТИВА
Фен клуб Берое с радост ви съобщава, че от днес във всички автобуси, тролейбуси и електробуси по градската и междуселската транспортна мрежа на Стара Загора са поставени флагчета на Берое – символът на нашия град!
За нас е важно зелено-белите цветове да присъстват навсякъде в Стара Загора и да напомнят за връзката между клуба, града и поколенията беройци.
Благодарим на Община Стара Загора, „Автобусни и тролейбусни превози“ и „Зара Бус ООД“ за съдействието и отношението към инициативата.
Берое е Стара Загора. Стара Загора е Берое.
Един град. Един отбор. БЕРОЕ!
ТРЕНЬОРЪТ – ШАМПИОН НА 87
Личен празник днес отбелязва Евгени Янчовски – човекът, начертал пътя към шампионската титла на Берое през 1986 година.
Роден на 5 септември 1939 година във врачанското село Търнава, той започва да играе още като юноша в местния Любимец. По време на казармата се подвизава в Балкан (Ботевград), Ботев (Пловдив) и Левски (Карлово), а през 1960 година облича екипа на Берое. Остава верен на старозагорци в продължение на 14 сезони.
По време на престоя си в Стара Загора изиграва над 370 мача във всички турнири (включително рекордните 341 срещи в „А“ група). Бронзов медалист през 1972 година, двукратен финалист в турнира за Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа), два пъти печели Балканската купа.
НАЗДРАВИЦИ ЗА СТОЙЧО ДРАГОВ
Личен празник отбеляза бившият вратар на юношеския национален тим на България, Берое, Металург (Перник), Миньор (Перник) и Славия – Стойчо Драгов.
Роден на 30 август 1968 година в Гълъбово, той е юноша на Берое, като още през 1986 година е привлечен в първия тим на старозагорци. По-късно носи и капитанската лента на тима.
Драгов пази вратата на юношеския национален отбор на България, който през 1987 година достига до четвъртфиналите на световния шампионат (до 20 години) в Чили.
Стойчо играе без смяна в четирите срещи на селекцията на Христо Андонов.
