НА ДВА ПЪТИ СЕ ОПИТАЛИ ДА ПРИОБЩЯТ ХРИСТО БЕЛЧЕВ КЪМ ОПЕРЕТНОТО ИЗКУСТВО, ФУТБОЛЪТ ОБАЧЕ СЕ ОКАЗАЛ НЕГОВОТО ПРИЗВАНИЕ

от Zara Sport | понеделник, 13 юли 2026 | ЧАСЪТ НА ФЕНА

Цели три знакови юбилея отбеляза през 2026-а шампионът с Берое като футболист Христо Белчев. 110 години организиран футбол в Стара Загора, 40 години от шампионската титла на Берое и 75 години житейски път отпразнува славният футболен ветеран през настоящата година.

„Роден съм в Казанлък, а спортът още в ранна ученическа възраст не ми е чужд. Освен с футбол съм се занимавал още с баскетбол, волейбол и лека атлетика. Като ученик без да съм тренирал активно лека атлетика се включих в един маратон и завърших на 23-а позиция от общо 100 участници“, спомня си първите си стъпки в спорта Христо Белчев.

„Наред с всичките си спортни увлечения играех и футбол. От школата на Розова долина ме харесаха и някак естествено страстта по най-популярната игра надделя. Отличавах се в характерните за онова време спортни ученически игри. Така ме забелязаха и при юношите на Розова долина стигнахме до четвърто място в националния шампионат при старшата възраст. Между 67-а и 69-а вече бях в мъжкия отбор на „розите“ при треньора Минко Тричков. Бяхме част от състава на Югоизточната „В група“.

ХРИСТО БЕЛЧЕВ НА 75

от Zara Sport | петък, 5 юни 2026 | ЧАСЪТ НА ФЕНА

Личен празник днес отбелязва един от най-добрите защитници в историята на старозагорския футбол – Христо Белчев.

Роден на 5 юни 1951 година, в продължение на дълги години той е един от любимците на привържениците на Берое.

Част е от състава, който през 1986 година печели историческата първа (и единствена до този момент) шампионска титла.

Има в актива си 13 мача в европейските клубни турнири – 8 в надпреварата за КНК и 5 – в турнира за Купата на УЕФА. Играе в някои от най-славните мачове в историята на Берое – срещу Аустрия (Виена), Атлетик (Билбао), Ювентус, Арка (Гдиня), Магдебург и други.
В началото на 80-те години на миналия век Белчев помага на Етър (тогава предвождан от Васил Методиев) да спечели третата в историята си елитна промоция.

Носи екипа на Виолетовите и в следващите два сезона в „А“ група, а от 1983/1984 отново впечатлява под Аязмото.

Както в Стара Загора, така и във Велико Търново остава запомнен като играч със завиден футболен интелект, който се отличава и със своето спортсменство и скромно поведение извън терена.