РОЖДЕН ДЕН ПРАЗНУВА СТОЙЧО МЛАДЕНОВ
Стойчо Младенов
Днес Стойчо Младенов празнува своя 69 рожден ден.
Започва кариерата си в Димитровград (1974 – 1976). Голмайстор на Берое (1976 – 1979) и ЦСКА (1980 – 1986, 158 мача и 80 гола). По-късно играе в Белененсеш (1986 – 1989), Витория (1989 – 1991), играещ треньор на Ещорил (1991 – 1993).
Старши треньор на португалските Ещорил, Олянензе (1993 – 1995) и Белененсеш (1997)-1998), ЦСКА (пом. треньор през 1995 – 1997, шампион и носител на купата, треньор от лятото на 2002 до октомври 2003, шампион), Литекс, Калитея (Гърция). Футболист № 1 на България през 1983 и носител на Купата за индивидуално спортсменство за 1982 г. „Заслужил майстор на спорта“ (1980).
7-кратен шампион на България с ЦСКА: 4 пъти като футболист (1980, 1981, 1982, 1983), веднъж като помощник-треньор (1997) и 2 пъти като старши треньор (2003, 2008). Носител на Купата на страната през 1983, 1985 като футболист и през 1997 като помощник-треньор. Треньор №1 на българското първенство с ЦСКА през 2003 и 2008.
През 1982 г. в 1/4-финален мач за КЕШ, между ЦСКА и действащия тогава европейски клубен шампион Ливърпул, Младенов се разписва на два пъти във вратата на англичаните и „армейците“ продължават напред след победа с 2:0. Има 234 мача и 112 гола в А група. Голмайстор на А група през 1978 г. с 21 гола за Берое. Носител на Купата на Португалия с Белененсеш през 1989 г. За националния отбор има 59 мача и 15 гола.
ФУТБОЛЕН ШЕФ НАВЪРТЯ ПОЛОВИН ВЕК
Днес 50 години навършва председателят на Областния съвет на БФС в Стара Загора Стелиян Попчев. Като футболист е играл за Берое, Олимпик (Тетевен), Черно море, Миньор (Раднево), Дунав (Русе) и Локомотив (Стара Загора). Бил е директор на ДЮШ на Берое и административен и изпълнителен директор на зелено-белите.
„За мен е чест да съм сред ветераните на Берое. Те са част от историята на футболния клуб“, коментира Стелиян Попчев по време на срещата, на която знаковият халф на Берое от 70-те и 80-те Кънчо Кашеров получи куп награди за своята 70-годишнина.
„В историята има факти, които се помнят винаги. Берое е ставал шампион един път. Още помня как Кънчо Кашеров излизаше на загрявката жонглирайки първо с лявото, после с дясното рамо напред. Това ме е запалило по футбола е допринесло за обичта ми към Берое. Това са неща, които дават бъдещето на един клуб. За да го има, той има история. Да я помним и да не я забравяме. Кънчо Кашеров е запалил много деца по футбола. Водил ги е и ще продължава да ги води на множество турнири. Такива трябва да бъдат всички ветерани на Берое. От името на БФС съм му приготвил един плакет за футбола в Стара Загора“, подчерта Стелиян Попчев и продължи:
„През 2011 година, благодарение на господин Живко Тодоров бе направено осветлението на градския стадион „Берое“. След това, се появи изискване към всички клубове да имат осветление, ако искат да провеждат мачове от елита. Тогава кметът появи далновидност“.
Кънчо Кашеров: И КАТО ФУТБОЛИСТ, И КАТО ЧОВЕК И КАТО ЛИЧНОСТ ИЗРАСНАХ БЛАГОДАРЕНИЕ НА МОИТЕ КОЛЕГИ
Наскоро бившият дефанзивен халф на Берое от 70-те и 80-те години Кънчо Кашеров чукна 70 лазарника. А футболните му спомени нямат край.
„Сега съм треньор на подрастващи в клуб Атлетик. Във всяка една детска възраст има малчугани, които се развиват по-бързо и такива, които се развиват по-бавно. Важното е по какъв начин им се дава път за развитие. Аз си спомням като дойдох в Берое през 1973 година при мъжете. От 70-та съм при беройци, но заиграх в представителната им формация три години по-късно. В първите ми стъпки треньор на мъжкия отбор на Берое беше Христо Младенов. С Теньо Минчев бяхме станали европейски шампиони малко по-късно, като част от националния отбор на нашата възраст. Бяхме млади, а Христо Младенов ни налагаше и двамата в мъжкия отбор на Берое. В първите мачове не можех да се ориентирам и не знаех къде се намирам. Влизах от юношеска възраст в мъжкия отбор. Като човек и като, футболист, и като личност израснах благодарение на моите колеги. Това винаги съм го казвал. Имах честта да играя с Тодор Кръстев, с Христо Тодоров-Цуки, с Борис Киров, с Евгени Янчовски. Всички те навремето бяха идоли в Стара Загора. Спомням си, че като дойдох от Нова Загора в Стара Загора, на центъра до бившия ресторант „България“ бяха градските тоалетни. Не можеш да минеш от хора. Викаха му Амонячният център. Загубим ли на собствен терен и да сме играли добре, не смеехме да минем през центъра“.
Борис Киров: ГОРД СЪМ, ЧЕ ОТ БЛИЗО 200 ГОЛА НА ПЕТКОВ, 100 СА ДОШЛИ СЛЕД МОИ АСИСТЕНЦИИ
Днес 81 години навършва славният ветеран на Берое Борис Киров-Бате Боре.
„На моите години искам само здраве, нищо друго. Запалих се по футбола на улицата, гонейки парцалената топка“, разказва Борис Киров.
„Дойдох в Берое от отбора на Горубсо (Мадан) през 1966-а. Старозагорци вече се бяха утвърдили в елита като водещ отбор с Янчо Димитров, Петър Жеков, Петко Петков, Георги Белчев и други. Аз бях голям майстор на финта. Развинтвал съм бившият национал и футболист на Левски Стефан Аладжов в сблъсъците ни срещу „сините“. В един мач дори преодолях почти целия отбор на противника, а вратарят ни Тодор Кръстев ми вика: „Боре, ела при мен, защото само мен не си финтирал, бе. Незабравимите ми мачове с Берое не са един или два. Разбира се дуела ни срещу Атлетик (Билбао) в осминафинала за КНК през 73-74-та няма как да го забравя. Първият мач ги разгромихме с убедителното 3:0, а на реванша, след геройства на Тодор Кръстев, загубихме само с 1:0 и отстранихме славния баски отбор“.
А голът, който Киров ще си спомня винаги?
„Още в първия си сезон за Берое се разписах срещу ЦСКА. Вървяхме към равенство – 3:3. С мое попадение обаче стигнахме до успеха и крайният резултат 4:3 под „Аязмото“. Това беше и първият ми гол с беройската фланелка. Ако пък ме питате на кой треньор съм най-благодарен, то отговорът ми без колебание е един – Христо Младенов. Под негово ръководство имам 4 мача в националния отбор. Дебютирах за държавния тим срещу Кипър. Бях в групата срещу Северна Ирландия. Играх още срещу Италия и СССР. Имам четири победи с националния екип“.
