ЧАСЪТ НА ФЕНА

Прочутият футболист, треньор и почетен гражданин на Стара Загора Петър Хубчев днес навършва 62 години. Екипът на Зара спорт му желае крепко здраве и дълголетие.

Петър Кънчев Хубчев е български футболист, национален състезател, треньор и спортно-технически директор.

Петър Хубчев е роден е на 26 февруари 1964 г. в с. Гложене, Тетевенско. Завършва Средно спортно училище „Асен Драганов“ (Ловеч). Включва се в местния футболен отбор „Осъм“ и записва 250 мача за тима от Ловеч.

През 1989 г. е продаден на столичния Левски, където играе до 1993 г. С новия си отбор печели две купи на страната (1991) и (1992), шампион през (1992/1993) и играе през есента на шампионския сезон (1993/1994). През 1993 г. е избран за Футболист № 2 на България. За Левски има 125 мача в българския шампионат, 29 мача и 2 гола за купата на страната и 9 мача в евротурнирите (4 за КЕШ, 4 за КНК и 1 за УЕФА).

Първият му мач в националния отбор на България е на 25 април 1984 г. срещу Гърция. Утвърждава се на поста централен защитник. Петър Хубчев е твърд титуляр в защитата на българския национален тим, с който завоюва бронзов медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. (играе в 7 мача).

На днешния 7-и февруари рожден празнува бившият десен бранител на Берое Зарко Мачев.

Той е роден през 1967-а в село Ореш, откъдето е друг популярен роден футболист от миналото – Анатоли Нанков.

Юноша е на ЦСКА. Играл е още за Славия, Дунав и Левски (Кюстендил). След края на кариерата си работи като треньор в школите на Академик (Свищов), Миньор (Преник) и в чужбина.

При зелено-белите идва като преотстъпен от столичните армейци заедно с тогавашните си съотборници Ради Видов, Костадин Янчев и Чавдар Атанасов в сезон 1994/95. От този квартет, само Зарко Мачев остава под „Аязмото“ и през пролетта. 

Днес 2-и февруари 57-и рожден ден празнува роденият в село Искрица през 1969 г.,  бивш национал на България, играл в Берое, Левски (София), турските Денизлиспор, Анталияспор – Гошо Гинчев. След това бившият централен защитник се връща в Черно море, където слага край на кариерата си. В националния отбор прави дебют на 19 години при Иван Вуцов срещу ГДР (1:1). Играе на Европейското първенство в Англия през 1996 година и на Световното във Франция през 1998 година. Последният му мач с националната фланелка е на 23 декември 1998 г. срещу Мароко (загуба 1:4), бивш член на Управителния съвет на Левски. Изпълнителен директор на Берое по времето на президента Николай Банев. 

„Аз исках да играя футбол. Детската ми мечта беше да дебютирам в мъжкия отбор на Берое“, каза Гошо Гинчев пред „Ринг Тв“, тогава най-популярната спортна телевизия у нас, докато е член на УС на Левски.

 
По времето на Николай Банев, Гошо Гинчев е изпълнителен директор на Берое, а старозагорци са на път да привлекат младият тогава и много талантлив футболист Ивелин Попов. 
 
Бъдещият капитан на националния отбор е неоправляем и не поздравява шефа си при „зелено-белите“.

Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.

Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.

Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.

Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.

Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.

За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.

Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.

България има огромни традиции в борбата – спортът, който е донесъл и най-много олимпийски медали на страната ни. Първите медали идват още на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато четирима борци се качват на почетната стълбичка. Един обаче не успява и се реваншира на следващата Олимпиада в Рим през 1960 г. Става дума за Динко Петров – борецът, който завърши шести в Мелбърн, но спечели бронз в Рим дори без да допусне загуба.

Олимпийският медалист Динко Петров: Остана шести в Мелбърн, но се качи на подиума в Рим

Динко Петров е роден на 10 март 1935 година в Стара Загора. Той влиза в борцовата школа в Стара Загора, където тренира под зоркия поглед на Никола Илчев. Първоначално Динко започва да практикува свободна борба, но по-късно се насочва към класическата борба, където постига и най-значимите успехи в кариерата си. Той става републикански шампион по свободна бърбо през 1953 г., а след това отива при класиците, за да спечели още куп републикански титли.

Станислав Танев (Сашо Камилата) отбелязва днес своята 60-годишнина.

Припомняме, че той в края на миналия век, заедно с Боян Станков, Филип Данаилов и тогавашният президент на БФС Иван Славков-Батето върнаха ФК Берое в елита след продължило няколко сезона мизерстване из аматьорските групи.

По онова време Сашо и Страхил Димчев ръководят Олимпик (Галата), който по-късно се мести в Тетевен и става част от родната „А“ група. Задържа се там само един сезон и изпада във втория ешелон.

Станислав е роден в Стара Загора и му е ясно, че докато се състезава от името на Тетевен, на Олимпик ще му е трудно да се задържи в групата на майсторите. Мечтата му е да премести тима на старозагорска земя, но не успява. Това обаче не го отказва. На следващия сезон Олимпик пак придобива елитен статут и се завръща в него под името Олимпик-Берое. Сезонът е 1999-2000.

Ветераните на Берое се събраха за традиционното си коледно тържество на стадион „Локомотив“ в Стара Загора. Сред присъстващите беше и Стойчо Младенов. Припомняме, че легендата на българския футбол става голмайстор на „А“ група през 1978 година с 21 попадения за тима на Берое.

„Ветераните на Берое отново събраха зеленото семейство за традиционното коледно тържество на стадион „Локомотив“ в Стара Загора – мястото, където на 24 октомври 1979 г. написахме история с победа с 1:0 над Ювентус пред 30 000 зрители.

На срещата присъстваха и герои от онази незабравима европейска вечер. Всички заедно почетоха паметта на съотборниците, които вече не са сред нас. Традициите ни държат заедно – тогава, сега и винаги“.

„Само Берое!“, написаха от старозагорския клуб.

По време на събитието ветераните се почерпиха с прясно свинско месо, след като заклаха прасе, на което беше изписано името „Берое“.

Наскоро ни напусна дългогодишният спортен журналист и диктор на градския стадион в Стара Загора Сава Савов.

Бете Сава, както бе известен в града ни той, е може би първото пресаташе в историята на ФК Берое в пълния и истински смисъл на тази дума!

Поклон пред светлата му памет!