ЧАСЪТ НА ФЕНА

Днес 41 години навършва бившият футболист и капитан на Берое Иво Иванов. Централният бранител е носил още екипите на Левски, Верея и Спартак (Варна). В момента е капитан на третодивизионния Розова долина. Работи и като тревньор на подрастващи в школата на казанлъчани.

Иво Иванов  е български  футболист , който играе като  централен защитник  за  Розова долина (Казанлък). Роден е на  11 март  1985  г.

В мъжкия тим на „Берое“ попада през 2003 година, когато отборът е поет от Аспарух Никодимов. Първата му поява със зелената фланелката в официална среща е на 23 август 2003 г. в гостуване на „Шумен“ в мач от Б група. Още през този сезон е номиниран в класацията „Юлиян Манзаров“ за най-проспериращ млад футболист.

Оттогава Иво Иванов е неизменно част от отбора на „Берое“. В началото на 2008 г. след като всички футболисти на Берое разтрогват договорите си с отбора, Иво Иванов преминава в Ботев Пловдив и води подготовка с тима около месец. Когато „Берое“ е възстановен, Иво Иванов се връща в отбора, заедно с друг бероец Жельо Желев.

Темата за съдбата на ПФК Берое вълнува почти всеки истински старозагорец. Не прави изключение от правилото и колегата от „Радио Стара Загора“ Десислав Тенев.

„Иска ми се и аз като наставника на зелено-белите Хосу Урибе да съм оптимист, че зелено-белите ще оцелеят в елита без бараж. Точковият актив на старозагорци обаче не е оптимистичен. Едно е да си бил близо до точка срещу Лудогорец в Разград или да вземеш такава срещу може би най-слабият в историята си Ботев в Пловдив, и съвсем друго е да печелиш мачовете срещу преките си конкуренти за оставане в групата на майсторите, Ако беройци не печелят двубоите си срещу тимовете от долната половина на таблицата, трудно ще изплуват до спасителния бряг. Срещу Славия допуснахме една от най-позорните си загуби в последните години, не само като резултат, но и като игра, после паднахме и в Добрич. В плейофите им предстоят само такива сблъсъци, а на мен ми изглежда, че те имат проблеми точно в тях. Берое се затруднява, когато е в ролята на фаворит. Имам все пак някаква надежда, че тимът ще се добере до бараж. На този етап подобен сценарий ми изглежда по вероятен за командата от стадиона под „Аязмото“ от директното оцеляване. Тази година изпадат директно цели 3 тима, а четвъртият играе плейоф. Берое е в най-слабото си състояние точно в сезона с намаляване на групата, което не е добре.“

Днес 72 години навършва капитанът на щампионския тим на Берое Теньо Минчев.

Теньо Минчев Тенев е бивш български футболист, дефанзивен полузащитник. Роден е в село Любеново, Старозагорско. Има 4 мача за „А“ националния отбор. Теньо Минчев е баща на Симеон Минчев.

Футболна кариера

Започва кариерата си в Енергетик (Гълъбово) (1970-1972). Дълги години играе за тима на Берое (1972-1984, 1985/пр.-1987). С отбора на Берое е шампион на България през 1986 (когато е и капитан на тима), бронзов медалист през 1972, финалист за Купата на Съветската армия през 1973, 1979 и 1980 и двукратен носител на Балканската клубна купа през 1983 и 1984 г. За Берое има 11 мача в евротурнирите (2 за КЕШ, 5 за КНК и 4 за купата на УЕФА).

През 1984 г. и през 1987-1988 носи екипа и на Локомотив (Стара Загора).

През 1986 г. интерес към него проявява тима на съветския Криля Советов (Куйбишев), но тогава на Берое предстои участие в Евротурнирите и клубът не се разделя с капитана си. Все пак през август 1988 г. председателят на областния спортен комитет в Куйбишев Владимир Заворин успява да договори трансфера на Минчев в Криля. Така Теньо става първият чуждестранен футболист в Съветското първенство. Първия си мач за новия клуб защитникът записва на 23 януари 1989 г. За 1 сезон записва 39 мача във всички турнири и отбелязва 2 гола. Скоро обаче прекратява кариерата си поради травми.

3-ти март е национален празник, но е и „черна“ дата в историята на ПФК Берое и на старозагорския футбол. На този ден, преди 7 лета, едва на 52-годишна възраст ни напусна сърцатият централен бранител на зелено-белите от 80-те и 90-те години Стойко Стойков, известен в града ни с прякора – Телето.

Той е капитан на зелено-белите при култовия им президент Атанас Атанасов – Кеби, когато поема и капитанската лента на заралии. Именно при варненския бизнесмен са най-хубавите спомени в спортната кариера на Стойко Стойков. Тя, в почти целия си вид, е преминала на стадиона под „Аязмото“. Единствено в сезон 94-95 защитникът преминава в Нефтохимик, без да остави трайна следа с екипа на бургазлии. 

Стойко Стойков е шампион с Берое през 86-та. Запитан приживе дали е участвал в уговорени мачове, играчът отговори лаконично: „Никога през живота си“.

Прочутият футболист, треньор и почетен гражданин на Стара Загора Петър Хубчев днес навършва 62 години. Екипът на Зара спорт му желае крепко здраве и дълголетие.

Петър Кънчев Хубчев е български футболист, национален състезател, треньор и спортно-технически директор.

Петър Хубчев е роден е на 26 февруари 1964 г. в с. Гложене, Тетевенско. Завършва Средно спортно училище „Асен Драганов“ (Ловеч). Включва се в местния футболен отбор „Осъм“ и записва 250 мача за тима от Ловеч.

През 1989 г. е продаден на столичния Левски, където играе до 1993 г. С новия си отбор печели две купи на страната (1991) и (1992), шампион през (1992/1993) и играе през есента на шампионския сезон (1993/1994). През 1993 г. е избран за Футболист № 2 на България. За Левски има 125 мача в българския шампионат, 29 мача и 2 гола за купата на страната и 9 мача в евротурнирите (4 за КЕШ, 4 за КНК и 1 за УЕФА).

Първият му мач в националния отбор на България е на 25 април 1984 г. срещу Гърция. Утвърждава се на поста централен защитник. Петър Хубчев е твърд титуляр в защитата на българския национален тим, с който завоюва бронзов медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. (играе в 7 мача).

На днешния 7-и февруари рожден празнува бившият десен бранител на Берое Зарко Мачев.

Той е роден през 1967-а в село Ореш, откъдето е друг популярен роден футболист от миналото – Анатоли Нанков.

Юноша е на ЦСКА. Играл е още за Славия, Дунав и Левски (Кюстендил). След края на кариерата си работи като треньор в школите на Академик (Свищов), Миньор (Преник) и в чужбина.

При зелено-белите идва като преотстъпен от столичните армейци заедно с тогавашните си съотборници Ради Видов, Костадин Янчев и Чавдар Атанасов в сезон 1994/95. От този квартет, само Зарко Мачев остава под „Аязмото“ и през пролетта. 

Днес 2-и февруари 57-и рожден ден празнува роденият в село Искрица през 1969 г.,  бивш национал на България, играл в Берое, Левски (София), турските Денизлиспор, Анталияспор – Гошо Гинчев. След това бившият централен защитник се връща в Черно море, където слага край на кариерата си. В националния отбор прави дебют на 19 години при Иван Вуцов срещу ГДР (1:1). Играе на Европейското първенство в Англия през 1996 година и на Световното във Франция през 1998 година. Последният му мач с националната фланелка е на 23 декември 1998 г. срещу Мароко (загуба 1:4), бивш член на Управителния съвет на Левски. Изпълнителен директор на Берое по времето на президента Николай Банев. 

„Аз исках да играя футбол. Детската ми мечта беше да дебютирам в мъжкия отбор на Берое“, каза Гошо Гинчев пред „Ринг Тв“, тогава най-популярната спортна телевизия у нас, докато е член на УС на Левски.

 
По времето на Николай Банев, Гошо Гинчев е изпълнителен директор на Берое, а старозагорци са на път да привлекат младият тогава и много талантлив футболист Ивелин Попов. 
 
Бъдещият капитан на националния отбор е неоправляем и не поздравява шефа си при „зелено-белите“.

Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 61-годишен рожден ден. Старозагорската радост на народа, както го наричаха остава един от големите любимци на зелено-бялата публика от 80-те и 90-те.

Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора. На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“. Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща към паметни мигове от кариерата си. Наричаха го още д-р Сократес и Старозагорската радост на народа.

Днес, 10 януари, се навършват шест години от кончината на Петко Петков – едно от най-обичаните имена в историята на Берое. Легендарният нападател си отиде от този свят на 10 януари 2020 година, но остава завинаги в сърцата на привържениците на старозагорския, а и на целия български футбол.

Роден в пазарджишкото село Синитово, Петков прави първите си стъпки във футбола като ученик в Локомотив Септември. По-късно защитава цветовете на Акумулаторния завод – Пазарджик, Родопа Смолян, Миньор Рудозем и Горубсо Мадан.

Поворотният момент в кариерата му идва на 29 октомври 1967 година – в деня на собствената му сватба. Тогава Петков отбелязва всичките пет гола за победата на Горубсо с 5:0 над Арда Кърджали в мач от „Б“ група. Изявата му не остава незабелязана и скоро след това той облича екипа на Берое.

За „Гордостта на Стара Загора“ Петко Петков играе в три периода – между 1968 и 1977 година, от 1978 до 1980 година и през сезон 1982/83. Записва близо 450 мача за Берое, 260 от които в „А“ група, и реализира внушителните 300 гола във всички турнири – 144 в елита и 89 в „Б“ група.

Петков оставя ярка следа и в европейските клубни турнири с 14 попадения, като най-паметното му постижение са петте гола при знаменитата победа със 7:0 над Аустрия Виена в турнира за Купата на УЕФА през 1972 година, както и още два в реванша във Виена.